Нагоре: Предлагат увеличение на данъчната оценка на имотите. Предприемачите с пакет

Нагоре: Предлагат нарастване на данъчната оценка на парцелите. Предприемачите с пакет от ограничения преди приемане на бюджет 2026.

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) показва сериозна угриженост по отношение на фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 година, която планува повишение на налози и осигурителни тежести, в това число нарастване на налога върху дивидентите. Това се споделя в писмо на организацията до финансовия министър Теменужка Петкова.

Категорично се противопоставяме на предлаганото нарастване на налога върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишението на оптималния застрахователен приход. Тези ограничения ще усилят разноските за труд, ще понижат действителните приходи на бизнесмените и висококвалифицираните експерти и ще тласнат още повече хора към различни форми на претовареност или емиграция. Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската стопанска система, да задушат вложенията и предприемачеството и да задълбочат разделянето сред формалния и неофициалния бранш. Вместо това България има потребност от структурни промени, които да усилят успеваемостта на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да подсигуряват предвидимост, написа в документа.

Според предприемячите подобни решения не адресират структурните проблеми, а единствено задълбочават недоверието сред бизнеса и страната. Вместо повишение на налози и осигуровки, България би трябвало да заложи на промени, които предизвикват вложенията, покачват успеваемостта на обществените разноски и построяват постоянна икономическа вероятност.
1.Повишаването на осигуровки и налози не е решение на структурните проблеми
В такава среда повишението на налозите и осигуровките ще има противоположен резултат – ще тласне бизнеса към сивия бранш, ще понижи вложенията и ще обезкуражи нововъведенията.
2.Вдигането на налога върху дивидентите е стопански безпричинно
Данъкът върху дивидента визира точно вложителите, акционерите и хората, които влагат капитал в стопанската система, а не оперативните притежатели на компании. През 2024 година приходите от този налог са едвам 126 млн. лева, до момента в който бюджетният недостиг надвишава 20 милиарда лева – разлика, която ясно демонстрира, че резултатът върху бюджета ще бъде най-малък, а вредите – обилни.

спад на интензивността на финансовия пазар;

евакуиране на вложения към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта – 0% налог дивидент);

тласъци за укриване на приходи и прекачване на печалби;

демотивация на дребните вложители.

Решението не е във „ повдигане на проценти “, а в разширение на икономическата база посредством напредък, доверие и промени.
От организацията оферират пакет от ограничения,
които могат да обезпечат действителни доходи и по-висока успеваемост на обществените финанси, без да се протяга ръка на данъчната конкурентоспособност:

Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, тъй че да се насърчи действителна капиталова интензивност и дълготрайна рентабилност.

Частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата за въвеждане на корпоративно ръководство, бистрота и привличане на частен капитал.
Активиране на R&D тласъци и тласъци за поощряване на ангелското вложение
Осигуряване на административен потенциал и самостоятелност на органа по скрининг на вложенията, който да подсигурява предвидимост и отбрана на стратегическия интерес на страната, без да се попречват непознатите вложения с висока добавена стойност и обезпечен генезис.

Актуализация на данъчните оценки – въвеждане на реалистични стойности за облагане на парцели, без в допълнение повишение на данъчните ставки.

Премахване на автоматизираните индексации при разноски и обществени заплащания, за да се резервира контролът върху обществените разноски.

Отпадане на условията за СУПТО, които попречват нововъведенията и усилват административната тежест за фирмите.

Облагане на хазарта – въвеждане на 20% налог върху всички залози или различно 30% върху разликата сред залозите и облагите. Предоговаряне на концесионните такси за определени браншове с висок ресурсен капацитет и концесии за вложения в инфраструктура.

Диференцирана ТОЛ система по тип пътища и транспортни средства – с по-висока успеваемост и правдивост в събираемостта. Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на спомагателен частен капитал в стопанската система.

Освобождаване на трудов запас от държавната администрация към частния бранш посредством стратегии за преквалификация с присъединяване на бизнеса.

Дигитализация на основни процеси – доизграждане на цифровата платформа за издаване на сини карти и позволения за престояване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на цифров портфейл и други

Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния бранш – посредством тласъци за взаимни производства и публично-частни партньорства.

България не може да си разреши да загуби огромното си конкурентно преимущество – предвидимата, ниска и почтена данъчна среда. Повишаването на налози и осигуровки ще подкопае доверието и ще спре предприемаческия подтик. Реформите, които предлагаме, са реалистични, изпълними и насочени към стопанска система на растежа, нововъведенията и вложенията. Само посредством съдействие сред страната и бизнеса България може да реализира резистентен фискален баланс и действителен разцвет, показват от BESCO.